Законът на Сей и бунтовете във Франция
11/10/2026 • Mises Wire • Patrick Barron
Има много коментари, които претендират, че обясняват неотдавнашните бунтове във Франция. (Пиша тази статия на 24 октомври 2026 г.). Но досега не съм видял нито едно обяснение, което да се опитва да приписва поне част от вината на погрешната икономическа теория. Тук ще се опитам да направя точно това.
Франция изчерпва чуждите пари
Бунтовете избухнаха точно в момента, в който способността на Франция да заема на капиталовите пазари се сблъска с непреодолима пречка. Не мисля, че това е било просто съвпадение. Държавните финанси на Франция са извън контрол. С други думи, Франция не може да взема заеми при разумни лихвени проценти, за да финансира своята раздута социална държава. Франция и другите членки на Европейския съюз нямат пълен контрол над собствената си валута. Докато САЩ и Великобритания разполагат с долара и британската лира, страните от Европейския съюз използват еврото, а паричното предлагане на еврото се контролира от Европейската централна банка.
Когато френските финанси изпаднат в дълбок дефицит, Франция не може просто да изисква от Банката на Франция да отпечата повече франкове от нищото. Франкът вече не съществува, а Банката на Франция, която все още функционира, е посредническа институция между френските банки и Европейската централна банка. Възможността да се отпечатат повече евро и да се закупят френски облигации е затруднена, тъй като останалите членки на Европейския съюз имат правото да се противопоставят на това, което лесно възприемат като монетизация на френския дълг, който вероятно няма да бъде изплатен в евро с покупателна способност, равна на отпуснатите средства. Ако изобщо се съгласят на нов кръг от изкупуване на облигации, лихвеният процент ще бъде много, много по-висок.
И ТУК социалната държава се сблъсква със стена
Това е финансовият контекст. Икономическият контекст е, че френските граждани и, сигурен съм, почти всички останали в Европейския съюз, се сблъскват с нарастващ проблем в областта на социалното благоденствие, който се корени в неразбирането на Закона на Сай за пазарите. Те вярват, че парите са всичко, от което се нуждае една успешна икономика; докато ние, икономистите от Австрийската школа, разбираме, че парите са средство за размяна. („Средство за съхранение на стойност“ и счетоводна единица са второстепенни характеристики и зависят изцяло от основната и необходима характеристика на парите като средство за размяна). Законът на Сей за пазарите обяснява, че предлагането трябва да предшества потреблението. Това е интуитивно. Човек не може да консумира нещо, което не е било произведено. Популярно определение на закона на Сей е, че „предлагането създава собственото си търсене“. Близо е до истината, но не е напълно вярно. Когато фермер от Айова гледа с гордост към нивата си с царевица, той всъщност вижда всички жизнени необходимости, които реколтата от царевица ще му позволи да си купи, след като стоката му бъде продадена срещу местното средство за размяна, което сега му позволява да плаща за начина си на живот. Ако реколтата от царевица се провали, той не може да си купи нищо. По същия начин, ако аз произведа предлагане от акварелни картини, е съмнително дали ще се появи търсене за тях. Така че, отново, е очевидно, че трябва да произвеждам предлагане от нещо, за което има търсене.
Кейнсианската макроикономика претендира, че опровергава закона на Сей
Дж. М. Кейнс обърна наопаки това почти интуитивно разбиране за парите и тяхното предназначение, когато написа своя вече прочут трактат от 1936 г. „Общата теория на заетостта, лихвата и парите“, в който внимателно пренебрегна закона на Сей, като постулира, че парите, създадени от нищото, биха довели до допълнително производство. На пръв поглед това изглежда разумно. Правителството печата пари, които обществото харчи. Налице е по-голямо търсене на стоки. Всичко е наред. Но при по-задълбочено размишление човек си задава въпроса: ако това е всичко, което е необходимо, защо Зимбабве не е най-богатата нация на земята? Тя отпечата пари в размер на стотици трилиони. Всъщност аз притежавам банкнота от петстотин трилиона зимбабвийски долара, която ми беше подарена от бивш студент. Той си купи пакет от тях за няколко долара в интернет. Сега започва да става ясно, че централната банка няма повече способности от фалшификатор да създава богатство от нищото.
Преди няколко години зададох следния въпрос на форум за връзки с обществеността на Федералния резерв: „Тъй като признавате, че Федералният резерв наистина печата пари от нищото и че това е добро за икономиката, защо преследвате фалшификаторите?“ Форумът беше закрит с удари на чук, без никой да отговори.
ФИАТНАТА Парична единица не е производство
Фалшивите пари на социалната държава не представляват производство. Те са по-скоро средство за кражба на продукцията. Златото е продукт, който се радва на голямо търсене от хиляди години насам. Пазарът е установил още преди хиляди години, че то е най-желаната стока за непряк обмен. Освен това, откриването и сеченето на злато са скъпо начинание. Акциите на минните компании се колебаят при откриването на нови жили, чиято експлоатация може да е икономически изгодна, а може и да не е. Това не важи за фалшивите пари, които са гръбнакът на разпадащата се социална държава. Предлагането на тези пари може да бъде произведено в безкраен обем с едно натискане на клавиш в централната банка. Това е предлагане на нищо и е най-скандалното нарушение на Закона на Сей за пазарите, вероятно в цялата човешка история. Не е произведено нищо, освен фиатни пари, което само по себе си не е производство. Това не е капитал (продуктът на спестяванията от реалното производство), който ще стане основа за бъдещо производство. Това просто е кражба от онези, които са произвели нещо ценно, което след това се дава на други в замяна на нищо ценно.
Краят на пътя за фиатните пари и социалната държава
Фиатните валути направиха социалната държава възможна, поне за известно време. Но всички социални държави нарушават закона на Сей и наближават края на пътя си. Франция може да е начело, но всички я следват по петите, включително Съединените щати. Както ясно показват бунтовете във Франция, това е много опасно време.


Вашият коментар